история структора задачи събития контакти bg eng

ОБЯВА

ИСТОРИЯ


Историческото развитие на военната наука и в частност използването на бойци парашутисти в реални бойни действия започва още през Първата световна война от армиите на Франция, Германия и Италия. В началото на Втората световна война вече започват да се използват цели подразделения и части, дори и съединения. Това оказва съществено влияние на българското военно ръководство да вземе решение за създаването на парашутна рота към въздушните войски на нашата армия.

Това решение залага в плана на Българската войска за 1941 г., но нереализирано то е препланирано в плана за 1942 г.

След проведени конкурси по поделенията през пролетта на 1942 г. са одобрени 5000 кандидати за парашутисти. От тях на летище Враждебна военно-медицинската комисия с участие на офицери от германската армия одобрява около 300 души.

През месец декември на същата година разделени на две групи, едната под командването на капитан Любомир Ноев, а другата командвана от капитан Георги Алайков през интервал от две седмици с влак са изпратени на обучение в парашутното училище в гр. Брауншвайг – Германия.

Вместо за 5-6 месечна комплексна подготовка, българите по съкратена програма т. е. за два месеца са обучени само като парашутисти. Извършват по 6 парашути скока с парашут РС – 20 от самолетите „Юнкерс – 52” и „Хайнкел – 111”. Връчени са им удостоверения и нагръдни знаци съгласно германския правилник. Причините за по-краткото обучение се дължат и на гибелта на редник Георги Щерев при парашутен скок от небезопасния самолет „Хайнкел – 111“ и последвалото напрежение между българските парашутисти, което дава своето отражение. Един от мотивите е, съгласно спомените на о.з. полк. Никола Костадинов, че българските парашутисти по време на градски отпуск са се срещали с наши емигранти, работещи в Брауншвайгски заводи, мнозина от които били с комунистически убеждения.

Двете български групи по същия ред и интервал се завръщат в България на 29 февруари и 13 март 1943 г.

От обучените 287 офицери, сержанти и войници, вместо планираната парашутна рота, началника на Въздушните на НВ войски – генерал майор Айранов разпорежда със служебно поверително Писмо І – УО № 2013 от 18 март 1943 г. да се сформира парашутна дружина с ВРИД командир капитан Ноев. Разпоредено е и веднага да започне бойната подготовка на дружината.

Благодарение находчивостта и всеотдайността на офицерите същата се провежда изключително динамично и целенасочено. Отработват се въпроси по техника на въздушния десант, овладяване на важни обекти в разположение на противника и извършване на подривни действия (диверсии). Само след два месеца бойна подготовка пред висшето военно ръководство и присъствие на германски наблюдатели се провежда показно учение за демонстриране бойната ефективност на този тип подразделения. Съгласно замисъла на учението на дружината е поставена задача да изпълни десант в разположение на противника, овладее важен обект от пътна комуникация (мост над река Искър) над голяма водна преграда и унищожи същия.

Бойната подготовка на дружината с нестихващи темпове продължава и през следващите месеци. Тактическите занятия се редуват с парашутни скокове, стрелби и полеви лагери.

Така до паметния 18 октомври 1944 г., когато дружината участва за първи път в реални бойни действия. В този паметен ден от участието на Българската армия във Втората световна война, парашутната дружина изпълнява успешно поставената й бойна задача, но с цената на 35 убити и 65 ранени. Офицерите, сержантите и войниците се сражават храбро, жертвайки дори себе си, за да оцелеят другарите им. Така ефрейтор Никола Паскалев вписва името си в пантеона на героите на България.

Целият боен път на личния състав на дружината от височината Стражин през Страцин, Старо Нагоричане и Куманово и по-късно, през Унгария до Австрийските Алпи е белязан с примери на героизъм и себеотдаване. Цената на победния марш и извоюваната слава е изключително висока – 59 убити.

Трагичният 18 октомври 1944 г. не е забравен от другарите на загиналите, нещо повече почитта към героите бе предадена на поколенията заедно с високия боен дух и стремежа към професионализъм. Признателността на следващите поколения военни парашутисти превърна трагичния ден в празничния 18 октомври.

На 20.10.1944 г. се извършва погребение на централните софийски гробища на 35-те загинали парашутисти в боя при Стражин. Така се слага началото на Алеята на парашутист, в която са погребани всичките 59 загинали по време на Втората световна война, както и някои от парашутистите, загинали при изпълнение на служебния си дълг в годините след войната. На 18.10.1945 г. е отслужена панихида в чест на загиналите, която се превръща в ежегодна традиция. Впоследствие се появяват и паметни плочи една от които е открита на пл. „Народно събрание“ на 18.10.1963 г. На 08.05.1985 г. в чест на 40-годишнината от гибелта на парашутистите се появява и паметната плоча в Алеята на парашутиста.

Девизът на 68 бригада „Специални сили“, която е наследник на парашутната дружина е

„Там, където другите не могат“

Понастоящем съставът й включва щаб, щабни подразделения, 3 батальона „Специални сили“. Основните задачи, за които формированията „специални сили“ в бригадата се подготвят, са специално разузнаване и наблюдение, директни акции, военно подпомагане, с допълнителни задачи участие в ОПМ, съдействие в борбата срещу разпространение на ОМП, незаконен трафик на оръжие, международен тероризъм, контра тероризъм, контра въстанически действия и операции за освобождаване на заложници, хуманитарни и гражданско-военни (CIMIC) операции, операции за търсене и спасяване на личен състав. Съществена част от задачите е и подготовката и участието на подразделения от бригадата в международни мисии и носене на дежурство от декларираните формирования към Силите за отговор на НАТО (NRF).

-------------------------------------------------------------------------

Първият командир на парашутната дружина е капитан Любомир Ноев Ноев. Посмъртно е произведен в звание полковник. Роден е на 20.06.1909 г. в град Самоков. Завършва гимназия в родния си град след което постъпва като кадет във военното училище в София. При завършването на военното училище през 1930 г. е произведен във военно звание подпоручик. В началото на службата си е артилерист в конно артилерийско отделение, а през 1933 г. е вече поручик. На 6 май 1939 г. е произведен в чин капитан. През 1941 г. е командир на отделна батарея от състава на 3-ти дивизионен артилерийски полк, който е разквартируван в град Ксанти, Гърция. През 1942 г. след явяване на изпитите за парашутисти на летище Враждебна и след успешното му представяне е изпратен като ръководител на първата група в Германия.През месец март 1943 г. с МЗ №68 е назначен за ВРИД командир на парашутната дружина, а по-късно и за титуляр. В първата фаза на Отечествената война командва дружината от началото до края, като за проявените си отлични качества на 24 октомври 1944 г. е произведен във военно звание майор, а на 26 октомври награден с орден „За храброст“ IV степен, I клас. В края на януари 1945 г. е освободен от длъжността командир на парашутната дружина и е назначен като офицер за свръзка към щаба на 1-ва българска армия. Там, в далечната Унгария, го застига смъртта, като лишава българската армия от един честен, принципен и смел офицер и командир.

С предписание № II 56 от 18.01.1945 г. на командира на въздушните войски е разпоредено за командир на парашутната дружина и сборната парашутна дружина да бъде назначен подполковник Пенчо Атанасов Митев, смятано от 26.01.1945 г. На 18.01.1945 г. с Предписание № II 41 майор Алайков също е освободен от длъжността командир на сборната парашутна дружина и му е разпоредено до 27.01. да сдаде длъжността на подполковник Митев. Със заповед № 11 от 29.01. подп. Митев обявява сливането на двете парашутни дружини в една под старото и име – парашутна дружина. Щатът на дружината включва – щабна рота с командир и личен състав от 29 души; 2 лекопарашутни роти – едната с командир и личен състав от 51 души, а другата с командир и личен състав от 49 души; тежкопарашутна рота с командир и личен състав от 52 души; пионеро-щурмова рота с командир и личен състав от 45 души; домакински взвод с командир и личен състав от 11 души. С тази заповед се слага край на съществуващите в армията две парашутни дружини, които функционират независимо една от друга в продължение на близо 3 месеца. Сформирането на втора парашутна дружина се дължи най-вече на водената по това време война, в която участва и българската армия. До решението за обединяване се стига след завършването на първия период от войната и връщането на парашутната дружина на летище Враждебна.

На 08.03.1945 г. с поверителна заповед на командира на въздушните войски се разпорежда сформирането на подофицерска школа към парашутната дружина. Това е втората създадена школа за обучение на младши командири за нуждите на парашутните подразделения. Подполковник Митев няма необходимата подготовка и знания, за да заема тази длъжност тъй като преди да стане командир на дружината е служил в жандармерията, пехотата и в щаба на въздушните войски. Това довежда до последвалата му смяна с офицер, който е пряко свързан с парашутната дружина, има необходимата подготовка, познава личния състав и се ползва с нужния авторитет.

Няколко дни след сформирането на подофицерската школа се получава Предписание № I 22 от 27.03.1945 г. с което командирът на въздушните войски освобождава полковник Митев от заеманата длъжност и назначава на негово място майор Георги Алайков, който е бил вече командир на сборната парашутна дружина и един от офицерите, завършили парашутното училище в Германия. Той е роден на 02.08.1907 г. в гр. Кюстендил. Завършва военно училище през 1929 г. в София със звание подпоручик. Служи като кавалерийски офицер в 4-и и 10-и конен полк до 1942 г. когато оглавява втората група парашутисти, обучавани в Германия. След завръщането си е назначен за началник на секция в щаба на въздушните войски. На 14.09.1944 г. е произведен във военно звание майор, а една година по-късно е повишен в подполковник. Командва парашутната дружина до преместването му в щаба на въздушните войски през 1947 г.

През месец юни 1945 г. в дружината се завръщат войниците и подофицерите, участвали във втория период на войната срещу хитлеристка Германия.

През месец октомври 1945 г. парашутната дружина се премества в нов войскови район, който се намира в съседство със село Божурище, Софийско, както и в близост до военно летище. На 30.12.1945 г. със заповед № 396 по Първа българска армия 28 парашутисти са наградени с втори „Орден за храброст“ за участието си във втория период на войната срещу хитлеристка Германия. В началото на 1946 г. се прави нова промяна в щатната организация на дружината – щаб, щабна рота, 2 лекопарашутни роти и специална рота. През лятото на 1946 г. със заповед № 32 на регентите парашутистите получават, макар и със закъснение, още едно признание за участието си във Втората световна война – 9 офицери са наградени с „Орден за храброст – IV степен“. Лятото на 1946 г. е белязано също така и от „чистка на царските офицер в армията“. Вследствие на чистката и други причини, от 12 офицери, завършили парашутното училище в Германия, в дружината остава само подполковник Алайков.

На 04.11.1946 г. в парашутната дружина е назначен нов офицер, който също е завършил десет месечния курс във военното училище, заедно с другите новодошли офицери. Това е капитан Стефан Костадинов Калъпчиев, който впоследствие става командир на поделението. През същата година се поставя и началото на организирания военнопарашутен спорт, както и създаване на клубове по парашутизъм. Парашутистите от дружината са едни от пионерите в тази дейност, като активно участие в учредяването на парашутни клубове взема командирът на парашутната дружина подполковник Георги Алайков. През 1946 г. като млад войник постъпва и Самуел Леон Рафаел, който след уволнението си като инструктор по парашутизъм през 1948 г., заминава за новосъздаващата се държава Израел и е сред първите, които основават първото парашутно подразделение и училище в израелската армия.

1947 г. е първата година, която дружината посреща без промени в състава й от нейното създаване.

На основание писмо № 1520 от 17.10.1947 г. подполковник Георги Велинов Алайков е освободен от длъжност командир на парашутната дружина и назначен за инспектор по парашутните и десантните служби към щаба на въздушните войски. На негово място е назначен командирът на специалната рота майор Стефан Калъпчиев. С това и последният офицер от завършилите в Германия напуска дружината.

Новият командир е участник в партизанското движение, командва батальон в първата фаза на Отечествената война. Роден е на 25.01.1925 г. в Благоевград. Командир е на дружината в продължение на 4 години. През 1950 г. е назначен в щаба на въздушните войски като достига до званието полковник. Става една от легендите на военния парашутизъм с множество републикански и световни рекорди по парашутни скокове. Загива на 25.02.1964 г. при парашутен скок.

Парашутистите след поредната реорганизация посрещат 1948 г. в нов казармен район на летище „Кольо Ганчево“ край гр. Стара Загора. На 10.07.1948 г. парашутната дружина престава да съществува под това име като се преименува в поделение 8300.

През 1950 г. дружината получава нов военнопощенски номер и става поделение 25140 като се нарича вече батальон и старите военни звания са заменени с нови по съветски образец.

През месец август 1950 г. на мястото на майор Калъпчиев за командир на батальона е назначен майор Ивайло Добринов. Той е роден на 17.02.1920 г. в София. Средното си образование завършва във военна гимназия. През 1942 г. завършва военно училище и е произведен в чин подпоручик. Службата му в началото преминава през други подразделения докато постъпва през 1945 г. в парашутната дружина.

Още през 1948 г. започват опити за разформироване на парашутната дружина от страна на командващия въздушните войски генерал-майор Захари Захариев като за сметка на нея се увеличи състава на дружи поделения от въздушните войски. Тези опити остават безуспешни и след разисквания с министерска заповед № 55 от 09.02.1951 г. парашутният батальон е минава на подчинение към РУ на ГЩ и се преименува в парашутно-разузнавателен като командир остава майор Добринов. Така се слага край на първото десантно подразделение и се поставя началото на специалните формирования тип „командос“ или наречени „спецназ“ по руски образец.

Трагичен инцидент през 1953 г. със загинал войник по време на скокове довежда до преразглеждане на парашутната дейност и поставяне на началото на използване на основен и запасен парашут при всички скокове, което води до по-голяма сигурност в парашутизма. До този момент парашутистите използват само един парашут.

През 1954 г. парашутно-разузнавателният батальон (поделение 25140) е разформирован. С материалните средства и с част от личния му състав са сформирани три парашутно-десантни батальони към първоешелонните мотострелкови дивизии в Кърджали, Хасково и Ямбол.

През 1957 г. парашутно-десантните батальони са разформировани и се създава 86-та учебна парашутно-разузнавателна база (УПРБ) с ВРИД командир старши лейтенант Стефан Славов и дислоцирана в с. Крушуна Ловешко поради липса на подходящ район в близост до гр. София.

Районът в с. Крушуна, Ловешко е ползван през 1952-1954 г. от предишното поделение в Плевен за летни лагери.

През 1958 г. базата е предислоцирана в гр. Оряхово, Плевенско, а през 1959 г. за командир е назначен майор Кольо Винев. В края на 1959 г. отново следва предислокация в с. Челопеч,Софийско. През ноември 1960 г. – нова предислокация в с. Мусачево, Софийско.

Честите местения не снижават високия дух на парашутните разузнавачи. Командирът Винев успява да поддържа огъня в сърцата на подчинените така както той е горял в сърцата на предшествениците им от парашутната дружина. Нещо повече, пример за подражание е служещият редом с тях старшина Кирлев – герой от боевете при Страцин и кавалер на орден за храброст.

През 1959 г. към всяка българска армия се създават по една парашутно-разузнавателна рота. Командири на тези роти са капитаните Кръстев, Серчинов и Анастасов.

През 1964 г. 96 УПРБ – Мусачево се преструктурира в 86 УПРБ – резерв на главното командване (РГК), но се разформироват армейските парашутно-разузнавателни роти като на тяхната база се създава 68-ма УПРБ – РГК в гр. Пловдив с командир майор Иван Анастасов като и двете бази са подчинени на РУ – МНО.

Съгласно тогавашните схващания вероятни противници на Българската армия са армиите на Гърция и Турция от южното крило на НАТО. Води се усилена бойна подготовка за действие по разпределените театри на военни действия.

През 1966 г. отново са създадени армейските парашутно-разузнавателни роти като за командири са назначени капитан Ангелов, Капитан Кръстев и старши лейтенант Кунев.

Проверка на бойната подготовка на парашутните разузнавачи е участието им в учението на войските от Варшавския договор „Родопи- 67”. Получената от ръководството оценка е отличен.

С гордост трябва да споменем и участието през 1970 г. на двете бази под командването на подполковник Анастасов в учението „Братство по оръжие”. Въпреки ниската облачност (под 200 м.) и отказа на сродни формирования на другите съюзни армии, 180-те българи напускат самолетите АН – 12 и изненадвайки наблюдателите се приземяват пред трибуните. На въпроса на маршал Гречко какви са тези извършили този сложен и опасен десант, тогавашният български военен министър – армейски генерал Добри Джуров отговаря „Това са мойте специални войски дислоцирани на Балканите”.

През 1973 г. 68 и 86 УПРБ – РГК са преподчинени от РУ – МНО на РУ – КСВ.

През месец октомври 1975 г. двете бази са обединени в новосформирания 68 отделен парашутно-разузнавателен полк „Спецназ” с командир полковник Иван Анастасов, заместник-командир подполковник Петър Жечев и началник на щаба майор Стоян Стоянов. Дислокацията на полка е в гр. Пловдив.

През 1976 г. за командир е назначен полковник Цветан Кръстев, а през 1987 г. полковник Тома Дамянов.

Заедно със сформирането на полка през 1975 г. армейските парашутно-разузнавателни роти се разрастват в армейски парашутно-разузнавателни батальони като за командири са назначени майор Малин Малинов на Софийския, подполковник Петър Горанов на Пловдивския и старши лейтенант Васил Атанасов на Сливенския.

Бойните задачи на полка и армейските батальони са както тези на базите и ротите, но при значително по-голям брой органи „Спецназ”. Бойната им подготовка продължава със същата динамика като нараства още повече броя на ученията с войски, участието в летателните тактически учения на ВВС и съвместните учения с формирования на МВР за борба с диверсионно-разузнавателни групи на противника, действащи на наша територия.

Кулминация в бойната подготовка на парашутно-разузнавателните поделения е тяхното участие в учението на Варшавския договор „Щит-82” през 1982 г.

През лятото на 1993 г. със заповед на Министъра на отбраната №468 от 30.07. 68 ОПРП „Спецназ” се преструктурира в 68 парашутно-разузнавателна бригада„Спецназ” с командир полковник Тома Дамянов и се преподчинява от РУ – КСВ на РУ – ГЩ.

Започват и участия на военнослужещи и подразделения в различни международни мероприятия както по програмата „Партньорство за мир” така и по различните програми за двустранно сътрудничество между БА и армиите на страните членки на НАТО.

Така през 1994 г. офицери от 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ” и от Отдел „Спецназ” на РУ – ГЩ участват в съвместно обучение във Форт Карлсън – САЩ като обучението се води във 2-ри батальон на 10-та група „Специални сили” на армията на САЩ.

През юни 1995 г. подразделение от 21 военнослужещи от бригадата участва в съвместно обучение и комплексно тактическо учение с гръцките си колеги от ЕТА в техния Център по подготовка за нестандартна война в Рендина – Северна Гърция. А през септември 15 военнослужещи от бригадата, от корпусните парашутно-разузнавателни батальони и от отдела „Спецназ” на РУ – ГЩ са на парашутна подготовка във Въздушно-десантното и въздушно-транспортното училище на армията на Федерална Република Германия.

През лятото на 1998 г. са разформировани корпусните парашутно-разузнавателни батальони и от 1 септември в гр. Сливен е сформиран 18-и парашутно-разузнавателен полк с командир полковник Начо Начев. Полкът е подчинен на РУ – ГлЩСВ.

При проведената реорганизация в БА през 2000 г. на базата на отдел „Спецназ” на РУ – ГЩ бе сформирано Командване на специалните сили към ГЩ на БА с командир на командването полковник Васил Атанасов. Подчинени на командването са 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ”, преименувана на 68 бригада „Специални сили” и 1-ви батальон за психологически операции.

През 2000 г. за командир е назначен полковник Димитър Димитров.

През 2001 г. командването на специалните сили е преподчинено от ГЩ на ГлЩСВ, преименувано е на Командване на силите за специални операции и му е преподчинен 1-ви парашутно-разузнавателен полк – Сливен, а за командир на командването е назначен полковник Атанас Самандов по-късно произведен в звание бригаден генерал. През 2004 г. за командир на командването е назначен бившият командир на бригадата полковник Димитър Димитров, който по-късно, по традиция във връзка с Деня на Храбростта и празника на Българската Армия на 6 май, през 2005 г. е произведен в бригаден генерал. През 2006 г. командването е разформировано.